Доминиканска република - Екскурзии и Почивки
„Пред очите ми е остров Еспаньола, най- красивото място, което човешките очи някога са виждали!”. Това са възторжените думи на Христофор Колумб, откривателят на Новия свят. В наши дни територията на остров Еспаньола се поделя от две държави- Хаити и Доминиканската република. Туристите, посещаващи днес островния свят и възприемащи с отворени очи и с будни сетива неговите красоти, веднага ще се съгласят с мнението на Колумб. Карибският остров представлява едно красиво парче земя, което може да се сравни с райско кътче благодарение на своето тропическо великолепие. Като един от най- големите Карибски острови, той предлага множество чудесни пейзажи и плажове, а също така и високи, покрити с тропическа гора планини. Освен природни красоти тук има и големи градове, някои от които могат да се похвалят със своята 500- годишна история.
Еспаньола е вторият по големина остров на Големите Антили, превъзхождан единствено от Куба. Той изобилства от красиви морски заливи, пред които пък са разположени коралови рифове. Вътрешността на острова е труднодостъпна поради планинския характер на релефа. Но Еспаньола може да се похвали и с една географска рядкост- тук не само се намира най- високият връх на Антилите Пико Дуарте, но в долината Вале де Нейба при езерото Лаго Енрикильо земята се спуска чак до 46 м. под морското равнище.
Валижите на острова в комбинация с горещото тропическо слънце, както и големите разлики в релефа са предпоставка за възникването на буйна растителност. Обусловени от разликите във височината, тук се наблюдават различни растителни зони, вариращи от субтропични сухи и тропични до обширни площи с борови гори, характерни за планинските региони. Доминиканската република се смята за страната, характеризираща се с най- голямо многообразие на видове на Антилите. Тук могат да се срещнат 5600 регистрирани досега растителни вида, 36% от които могат да се видят само на остров Еспаньола, както и голям брой местни животински видове. Палмите са между растенията, които доминират в пейзажа на страната. На острова растат най- разнообразни видове, от които най- често може да се срещне кралската палма. Кокосовата палма пък много добре понася солената вода и поради това може да се види по дългото крайбрежие на острова, а във вътрешността се среща най- вече восъчната палма. Голям брой лилиеви растения, които в Европа виреят само като саксийни цветя, могат да се видят на остров Еспаньола като големи храсти, достигащи до височина над един метър. Почти във всеки парк се срещат червените цветове на храстовидния малвавиксус. Често срещана е планинската хвойна, чиито ярки червени цветове са главните „виновници” за появата на другото наименование на този растителен вид- пламтящо дърво.
На остров Еспаньола могат да се изброят 250 вида птици, но около една десета от тях са прелетни, които пребивават на острова по време на студения сезон. По крайбрежията могат да се наблюдават пеликани и различни видове чапли. На остров Исла Кабритос се среща червеното фламинго. Могат да се видят също така и диви папагали, но поради зелената им окраска не се забелязват толкова лесно в тропическата гора. На остров Еспаньола са познати също така и няколко вида от птицата колибри. Колибрито се наблюдава най- лесно при събирането на нектар, когато крилата му пърхат с удивителна бързина, достигаща до 200 пъти в секунда. Голяма атракция също така са и сирените, принадлежащи към семейството на морската крава, чието тяло наподобява това на кита. Пред северното крайбрежие на остров Еспаньола в периода между декември и април могат да се наблюдават гърбати китове- те се срещат предимно около полуостров Самана, където по това време се събират по двойки. Някои видове влечуги се срещат в голямо изобилие на острова- такива са преди всичко рогатата игуана, която е местен вид, а също така и много плахата агама (вид гущер). На Еспаньола живеят около 18 вида прилепи, които излизат най- вече на здрачаване. През деня пък човек може да се любува на разнообразните пеперуди с техните разкошни цветове.
Доминиканската република е една от най- предпочитаните туристически дестинации днес и тази слава тя дължи преди всичко на прекрасната си природа. Тя е страна на контрастите. По- голямата част от нейните прелести все още е неразкрита, а историческото й наследство е разнообразно и добре запазено.
В северната си част (Плая Дорада, Сосуа, Кабарете, Самана), но също така и на юг (Бока Чика, Хуан Долио, Баяхибе) страната може дас е похвали с много и красиви пясъчни брегове. Най- обширният бряг, простиращ се на над 40 км., се намира в източната част на страната, между Плая Макао и Пунта Кана. Освен на спокойствието и уединението на легендарните палмови брегове човек може да се наслади и на очарователни планински пейзажи с хубави туристически маршрути. Познавачите определят полуостров Самана като най- красивата местност в цялата Доминиканска република. Палмите и смърчовете контрастират с лазурносиньото море на Байя де Самана.
В Доминиканската република има създадени общо 16 национални парка. Паркът „Насионал Харагуа”, намиращ се в югозападната част на острова, е населяван от пеликани, речни рибарки и игуани. Наред със соленоводните езера, варовиковите образувания и лагуните два острова- Беата и Алто Вело, въщо се намират в пределите на националния парк. Често посещаван е и „Парк Насионал дел Есте”, който се намира в югоизточната част на острова. Той примамва с невероятните си пясъчни брегове и с крайбрежите си пейзажи, със своите гори и интересни пещери със скални рисунки, типични за коренното население. Прекрасните брегове на остров Саона с белия пясък и бистрата като стъкло вода, буйната растителност, както и останките от времето още преди Христофор Колумб превръщат този остров в една от най- атрактивните дестинации за чуждестранните туристи. Два от националните паркове пък- „Армандо Бермудес” и „Хосе дел Кармен Рамирес”, се намират в планината Кордирела Сентрал. Тъмнозелените планински гори, бистрата като сълза вода на реките и гледката от върха на Пико Дуарте или на Ла Пелона напълно си заслужават трудното изкачване към тях. „Парк Насионал Лос Хаитисес” е най- голямата все още непокътната област с влажна тропическа джунгла на Карибите. По протежение на крайбрежието се вие един огромен зелен пояс от мангрови дървета. Около 60 малки острова, изградени от коралова скална маса, формират лабиринт от водни пътища. Във вълшебната пещерна система коренните обитатели на острова са търсили и намирали закрила, а на някои места са извършвали и религиозните си церемонии. В няколкото достъпни пещери с образувания на сталактити и сталагмити могат да се видят също така и скални рисунки.
В гозбите на острова своите следи са оставили индианците, испанците, африканските роби, както и заселниците от много други страни. Някои ястия водят началото си от индианците от племето таино- такова е например т.нар. касабе- хрупкава питка от брашно от маниока (вид хлебно растение), или катибиа- изпържени с много мазнина и напълнени с кайма пирожки, приготвени също с тесто от маниока. Основа за по- голямата част от ежедневните ястия на островитяните са бобът и оризът, допълнени с всевъзможни пържени гарнитури. Такива се приготвят например от банани за готвене- това са специален вид банани, които са зеленчук и не могат да се консумират сурови, а задължително трябва да се сварят, от т.нар. тостонес (препечена филия) или от юка с нейния вкус на ядки. Националното ястие бандера доминикана (доминиканско знаме), чиито цветове с малко фантазия наподобяват държавния флаг, се състои от ориз с червен фасул, месо, маниока, сладки картофи, както и пържени или сварени банани и непременно изисква една чаша добър ром за подобряване на храносмилането. Питателна е и креолската месна яхния, наречена санкочо, едно вкусно задушено ястие със свинско и пилешко месо и с всичко, което е подръка. На празници тази яхния се преименува в санкочо прието (сгъстено санкочо) и се поднася със седем различни вида месо. Не трябва да се забравят и трите главни бувки „Б” на карибския ром: „Барсело”, „Бермудес” и „Бругал”. Узрелите сортове („Аниехо”) се консумират чисти, а по- младият ром се сервира като „Куба Либре” и „Пина Колада”.
Еспаньола е вторият по големина остров на Големите Антили, превъзхождан единствено от Куба. Той изобилства от красиви морски заливи, пред които пък са разположени коралови рифове. Вътрешността на острова е труднодостъпна поради планинския характер на релефа. Но Еспаньола може да се похвали и с една географска рядкост- тук не само се намира най- високият връх на Антилите Пико Дуарте, но в долината Вале де Нейба при езерото Лаго Енрикильо земята се спуска чак до 46 м. под морското равнище.
Валижите на острова в комбинация с горещото тропическо слънце, както и големите разлики в релефа са предпоставка за възникването на буйна растителност. Обусловени от разликите във височината, тук се наблюдават различни растителни зони, вариращи от субтропични сухи и тропични до обширни площи с борови гори, характерни за планинските региони. Доминиканската република се смята за страната, характеризираща се с най- голямо многообразие на видове на Антилите. Тук могат да се срещнат 5600 регистрирани досега растителни вида, 36% от които могат да се видят само на остров Еспаньола, както и голям брой местни животински видове. Палмите са между растенията, които доминират в пейзажа на страната. На острова растат най- разнообразни видове, от които най- често може да се срещне кралската палма. Кокосовата палма пък много добре понася солената вода и поради това може да се види по дългото крайбрежие на острова, а във вътрешността се среща най- вече восъчната палма. Голям брой лилиеви растения, които в Европа виреят само като саксийни цветя, могат да се видят на остров Еспаньола като големи храсти, достигащи до височина над един метър. Почти във всеки парк се срещат червените цветове на храстовидния малвавиксус. Често срещана е планинската хвойна, чиито ярки червени цветове са главните „виновници” за появата на другото наименование на този растителен вид- пламтящо дърво.
На остров Еспаньола могат да се изброят 250 вида птици, но около една десета от тях са прелетни, които пребивават на острова по време на студения сезон. По крайбрежията могат да се наблюдават пеликани и различни видове чапли. На остров Исла Кабритос се среща червеното фламинго. Могат да се видят също така и диви папагали, но поради зелената им окраска не се забелязват толкова лесно в тропическата гора. На остров Еспаньола са познати също така и няколко вида от птицата колибри. Колибрито се наблюдава най- лесно при събирането на нектар, когато крилата му пърхат с удивителна бързина, достигаща до 200 пъти в секунда. Голяма атракция също така са и сирените, принадлежащи към семейството на морската крава, чието тяло наподобява това на кита. Пред северното крайбрежие на остров Еспаньола в периода между декември и април могат да се наблюдават гърбати китове- те се срещат предимно около полуостров Самана, където по това време се събират по двойки. Някои видове влечуги се срещат в голямо изобилие на острова- такива са преди всичко рогатата игуана, която е местен вид, а също така и много плахата агама (вид гущер). На Еспаньола живеят около 18 вида прилепи, които излизат най- вече на здрачаване. През деня пък човек може да се любува на разнообразните пеперуди с техните разкошни цветове.
Доминиканската република е една от най- предпочитаните туристически дестинации днес и тази слава тя дължи преди всичко на прекрасната си природа. Тя е страна на контрастите. По- голямата част от нейните прелести все още е неразкрита, а историческото й наследство е разнообразно и добре запазено.
В северната си част (Плая Дорада, Сосуа, Кабарете, Самана), но също така и на юг (Бока Чика, Хуан Долио, Баяхибе) страната може дас е похвали с много и красиви пясъчни брегове. Най- обширният бряг, простиращ се на над 40 км., се намира в източната част на страната, между Плая Макао и Пунта Кана. Освен на спокойствието и уединението на легендарните палмови брегове човек може да се наслади и на очарователни планински пейзажи с хубави туристически маршрути. Познавачите определят полуостров Самана като най- красивата местност в цялата Доминиканска република. Палмите и смърчовете контрастират с лазурносиньото море на Байя де Самана.
В Доминиканската република има създадени общо 16 национални парка. Паркът „Насионал Харагуа”, намиращ се в югозападната част на острова, е населяван от пеликани, речни рибарки и игуани. Наред със соленоводните езера, варовиковите образувания и лагуните два острова- Беата и Алто Вело, въщо се намират в пределите на националния парк. Често посещаван е и „Парк Насионал дел Есте”, който се намира в югоизточната част на острова. Той примамва с невероятните си пясъчни брегове и с крайбрежите си пейзажи, със своите гори и интересни пещери със скални рисунки, типични за коренното население. Прекрасните брегове на остров Саона с белия пясък и бистрата като стъкло вода, буйната растителност, както и останките от времето още преди Христофор Колумб превръщат този остров в една от най- атрактивните дестинации за чуждестранните туристи. Два от националните паркове пък- „Армандо Бермудес” и „Хосе дел Кармен Рамирес”, се намират в планината Кордирела Сентрал. Тъмнозелените планински гори, бистрата като сълза вода на реките и гледката от върха на Пико Дуарте или на Ла Пелона напълно си заслужават трудното изкачване към тях. „Парк Насионал Лос Хаитисес” е най- голямата все още непокътната област с влажна тропическа джунгла на Карибите. По протежение на крайбрежието се вие един огромен зелен пояс от мангрови дървета. Около 60 малки острова, изградени от коралова скална маса, формират лабиринт от водни пътища. Във вълшебната пещерна система коренните обитатели на острова са търсили и намирали закрила, а на някои места са извършвали и религиозните си церемонии. В няколкото достъпни пещери с образувания на сталактити и сталагмити могат да се видят също така и скални рисунки.
В гозбите на острова своите следи са оставили индианците, испанците, африканските роби, както и заселниците от много други страни. Някои ястия водят началото си от индианците от племето таино- такова е например т.нар. касабе- хрупкава питка от брашно от маниока (вид хлебно растение), или катибиа- изпържени с много мазнина и напълнени с кайма пирожки, приготвени също с тесто от маниока. Основа за по- голямата част от ежедневните ястия на островитяните са бобът и оризът, допълнени с всевъзможни пържени гарнитури. Такива се приготвят например от банани за готвене- това са специален вид банани, които са зеленчук и не могат да се консумират сурови, а задължително трябва да се сварят, от т.нар. тостонес (препечена филия) или от юка с нейния вкус на ядки. Националното ястие бандера доминикана (доминиканско знаме), чиито цветове с малко фантазия наподобяват държавния флаг, се състои от ориз с червен фасул, месо, маниока, сладки картофи, както и пържени или сварени банани и непременно изисква една чаша добър ром за подобряване на храносмилането. Питателна е и креолската месна яхния, наречена санкочо, едно вкусно задушено ястие със свинско и пилешко месо и с всичко, което е подръка. На празници тази яхния се преименува в санкочо прието (сгъстено санкочо) и се поднася със седем различни вида месо. Не трябва да се забравят и трите главни бувки „Б” на карибския ром: „Барсело”, „Бермудес” и „Бругал”. Узрелите сортове („Аниехо”) се консумират чисти, а по- младият ром се сервира като „Куба Либре” и „Пина Колада”.
Екскурзии и почивки Доминиканска република
Специални оферти