Коста Рика - Екскурзии и Почивки
Надеждата на откривателите, че в Коста Рика, на „богатия бряг”, ще могат да намерят златни съкровища, не се оправдава. Но Коста Рика е богата страна- богата е на буйни гори, както и на животински свят, отличаващ се със своето удивително многообразие.
Коста Рика е една от най- малките държави на Американския континент. Тя може да се похвали с многообразни пейзажи- от прохладни и високи планини до тропически горещи крайбрежни низини. В същото време страната е една от малкото държави, които граничат с два световни океана- на изток с Карибско море, а посредством него с Атлантическия океан, и на запад с Тихия океан.
За разлика от обитателите на повечето други страни в Централна Америка населението в Коста Рика е с преобладаващ европейски произход. Индианците, които през 16 век според статистиката наброяват 27 000 души, в наши дни представляват едно изчезващо малцинство от няколко хиляди жители. Единствено живеещите изолирано в планините племена таламанка са съхранили своята древна култура. Потомците на чернокожи, заселили се тук през 19 век от Ямайка, съставяват едва 3 % от дела на цялото население.
Освен многобройните църковни празници, които се празнуват през цялата година, всеки регион, а също така и голям брой села и градове имат свои местни празници, за организирането на които помага цялото население с голяма степен на лична ангажираност. Борбите с бикове, музикалните фестивали, карнавалните шествания, процесиите и поклонническите пътувания са само една част от многото поводи за жителите на Коста Рика да превърнат делника в празник. Испанското влияние проличава най- вече в музиката- китарата, акордеонът и мандолината са най- предпочитаните инструменти в страната.
Своята привлекателност Коста Рика дължи на богатия тропически свят с неговите многообразни флора и фауна. Съхранението на цялото му разнообразие е въпрос от водещо значение за националните паркове в страната. Голяма част от посетителите организират сами своите пътувания, по време на които се опитват да открият красотата на всяко кътче в тази страна. Обиколката на страната може да се комбинира изключително добре с ободрителен престой на брега- Коста Рика е в състояние на предложи изобилие от крайбрежия.
В Коста Рика има общо 85 защитени природни области- те варират от природни паркове до екологични резервати. В страната има и многобройни частни резервати, които са ориентирани предимно към туристите. Често те разполагат със специални атракции.
На голяма популярност тук се радват т.нар. маршрути „канопи” (от английски език- небе, покрив), при които посетителите могат да опознаят тропическите гори от 20 или 30 м. височина, т.е. от нивото на короната на дърветата. Системата от коридори, подобни на мостове, по които туристите се разхождат, прави възможен погледа към същинския живот на великолепните тропически гори. В някои паркове са инсталирани въжени линии, така че посетителите да могат да прекосят горната част на тропическата гора, седнали в малка гондола. По- голямата част от животните, обитаващи дърветата, от ленивеца до маймуните ревачи, може да се наблюдават единствено по този необикновен начин. Най- голямата защитена природна област в Централна Америка е националният парк „Ла Амистад”, който включва също така и обширни области в съседната на Коста Рика страна Панама. Голямата 600 000 хектара област все още не е завладяна от туризма. Който иска да предприеме поход в тази почти недокосвана от човешка ръка пустош, трябва да разполага със съответната екипировка и да предвиди някои неудобства. За една от най- хубавите защитени области в Коста Рика се смята резерватът от юнга в Монтеверде, който привлича ежегодно десетки хиляди туристи в страната. Туристическите центрове предлагат разнообразна информация за излети в планинските гори, често потопени в облаци мъгла. Намиращото се в съседство селище Санта Елена е ориентирано изцяло към екологията, но тук се предлага също така и богата палитра от културни манифестации- от пламенни музикални фестивали до семинари върху приложните изкуства. Не по- малко впечатляващи от влажните гори са сухите гори, така както могат да се видят те в северозападната част на страната. Една област в провинция Гуаканасте, която обхваща три национални парка, е обявена от ЮНЕСКО за световно природно наследство поради значението, което имат нейните сухи гори.
Особена притегателна сила за туристите представляват активните вулкани в страната. Тъй като често се наблюдават изригвания, вулканите се намират под постоянното наблюдение на учените, за да може да се подсигури своевременно предупреждение на евакуация. Най- често посещаван е добре разработеният национален парк „Поас”. От върха на високия 2704 м. вулкан се открива обширна гледка и в ясна утрин погледът стига от Карибско море чак до Тихия океан. Един ремонтиран път прави възможно достигането с превозно средство до ръба на кратера на вулкана Поас. А гледката на клокочещото в кратера му езеро е незабравимо преживяване. Достъпът с кола е възможен също и до вулкана Ирасу, който със своите 3432 м. е най- високият вулкан в страната.
Коста Рика може да предложи на своите туристи разнообразни брегове, разположени на два световни океана. На Карибско море, чиито вълни мият североизточната част на страната, човек трябва да е подготвен за големи валежи по всяко време на годината. На определени участъци от крайбрежието пък поради опасни течения къпането в морето не е препоръчително. Поради това туризмът в тези части е много по- малко развит в сравнение с Тихоокеанското крайбрежие. Едно от малкото изключения тук е намиращият се в близост до границата с Панама курорт Пуерто Виехо, който със своите хотели, ресторанти и дискотеки се е превърнал в първокласен туристически център. Силният прибой е особено предизвикателство за сърфистите. За онези, които предпочитат усамотените плажове, източно от Пуерто Виехо може да се намери голям избор- от Плая Коклес през Плая Чикита и Плая Ува чак до Плая Манзанило. Преобладаващата част от местата, посещавани от туристи, се намира на Тихоокеанското крайбрежие, най-вече в северната част (Плая Кончал), на полуостров Никоя и в неговия залив (Плая Тамбор, Пунтаренас), както и в средния участък от крайбрежието около Плая Херадура. Тук преобладават малки индивидуални хотелчета. Южната част на страната, и най- вече полуостров Оса, в действителност разполага с красиви, обградени с палми пясъчни брегове между Плая Платанерас и Плая Карате, но тъй като тук почти без прекъсване цари дъждовният период, а освен това и достигането до тази част е съпроводено от трудности, броят на посетителите в този регион все още остава много нисък. Впечатляващи са невероятните околности на крайбрежието с тропическите гори на националният парк „Корковадо”.
Коста Рика е една от най- малките държави на Американския континент. Тя може да се похвали с многообразни пейзажи- от прохладни и високи планини до тропически горещи крайбрежни низини. В същото време страната е една от малкото държави, които граничат с два световни океана- на изток с Карибско море, а посредством него с Атлантическия океан, и на запад с Тихия океан.
За разлика от обитателите на повечето други страни в Централна Америка населението в Коста Рика е с преобладаващ европейски произход. Индианците, които през 16 век според статистиката наброяват 27 000 души, в наши дни представляват едно изчезващо малцинство от няколко хиляди жители. Единствено живеещите изолирано в планините племена таламанка са съхранили своята древна култура. Потомците на чернокожи, заселили се тук през 19 век от Ямайка, съставяват едва 3 % от дела на цялото население.
Освен многобройните църковни празници, които се празнуват през цялата година, всеки регион, а също така и голям брой села и градове имат свои местни празници, за организирането на които помага цялото население с голяма степен на лична ангажираност. Борбите с бикове, музикалните фестивали, карнавалните шествания, процесиите и поклонническите пътувания са само една част от многото поводи за жителите на Коста Рика да превърнат делника в празник. Испанското влияние проличава най- вече в музиката- китарата, акордеонът и мандолината са най- предпочитаните инструменти в страната.
Своята привлекателност Коста Рика дължи на богатия тропически свят с неговите многообразни флора и фауна. Съхранението на цялото му разнообразие е въпрос от водещо значение за националните паркове в страната. Голяма част от посетителите организират сами своите пътувания, по време на които се опитват да открият красотата на всяко кътче в тази страна. Обиколката на страната може да се комбинира изключително добре с ободрителен престой на брега- Коста Рика е в състояние на предложи изобилие от крайбрежия.
В Коста Рика има общо 85 защитени природни области- те варират от природни паркове до екологични резервати. В страната има и многобройни частни резервати, които са ориентирани предимно към туристите. Често те разполагат със специални атракции.
На голяма популярност тук се радват т.нар. маршрути „канопи” (от английски език- небе, покрив), при които посетителите могат да опознаят тропическите гори от 20 или 30 м. височина, т.е. от нивото на короната на дърветата. Системата от коридори, подобни на мостове, по които туристите се разхождат, прави възможен погледа към същинския живот на великолепните тропически гори. В някои паркове са инсталирани въжени линии, така че посетителите да могат да прекосят горната част на тропическата гора, седнали в малка гондола. По- голямата част от животните, обитаващи дърветата, от ленивеца до маймуните ревачи, може да се наблюдават единствено по този необикновен начин. Най- голямата защитена природна област в Централна Америка е националният парк „Ла Амистад”, който включва също така и обширни области в съседната на Коста Рика страна Панама. Голямата 600 000 хектара област все още не е завладяна от туризма. Който иска да предприеме поход в тази почти недокосвана от човешка ръка пустош, трябва да разполага със съответната екипировка и да предвиди някои неудобства. За една от най- хубавите защитени области в Коста Рика се смята резерватът от юнга в Монтеверде, който привлича ежегодно десетки хиляди туристи в страната. Туристическите центрове предлагат разнообразна информация за излети в планинските гори, често потопени в облаци мъгла. Намиращото се в съседство селище Санта Елена е ориентирано изцяло към екологията, но тук се предлага също така и богата палитра от културни манифестации- от пламенни музикални фестивали до семинари върху приложните изкуства. Не по- малко впечатляващи от влажните гори са сухите гори, така както могат да се видят те в северозападната част на страната. Една област в провинция Гуаканасте, която обхваща три национални парка, е обявена от ЮНЕСКО за световно природно наследство поради значението, което имат нейните сухи гори.
Особена притегателна сила за туристите представляват активните вулкани в страната. Тъй като често се наблюдават изригвания, вулканите се намират под постоянното наблюдение на учените, за да може да се подсигури своевременно предупреждение на евакуация. Най- често посещаван е добре разработеният национален парк „Поас”. От върха на високия 2704 м. вулкан се открива обширна гледка и в ясна утрин погледът стига от Карибско море чак до Тихия океан. Един ремонтиран път прави възможно достигането с превозно средство до ръба на кратера на вулкана Поас. А гледката на клокочещото в кратера му езеро е незабравимо преживяване. Достъпът с кола е възможен също и до вулкана Ирасу, който със своите 3432 м. е най- високият вулкан в страната.
Коста Рика може да предложи на своите туристи разнообразни брегове, разположени на два световни океана. На Карибско море, чиито вълни мият североизточната част на страната, човек трябва да е подготвен за големи валежи по всяко време на годината. На определени участъци от крайбрежието пък поради опасни течения къпането в морето не е препоръчително. Поради това туризмът в тези части е много по- малко развит в сравнение с Тихоокеанското крайбрежие. Едно от малкото изключения тук е намиращият се в близост до границата с Панама курорт Пуерто Виехо, който със своите хотели, ресторанти и дискотеки се е превърнал в първокласен туристически център. Силният прибой е особено предизвикателство за сърфистите. За онези, които предпочитат усамотените плажове, източно от Пуерто Виехо може да се намери голям избор- от Плая Коклес през Плая Чикита и Плая Ува чак до Плая Манзанило. Преобладаващата част от местата, посещавани от туристи, се намира на Тихоокеанското крайбрежие, най-вече в северната част (Плая Кончал), на полуостров Никоя и в неговия залив (Плая Тамбор, Пунтаренас), както и в средния участък от крайбрежието около Плая Херадура. Тук преобладават малки индивидуални хотелчета. Южната част на страната, и най- вече полуостров Оса, в действителност разполага с красиви, обградени с палми пясъчни брегове между Плая Платанерас и Плая Карате, но тъй като тук почти без прекъсване цари дъждовният период, а освен това и достигането до тази част е съпроводено от трудности, броят на посетителите в този регион все още остава много нисък. Впечатляващи са невероятните околности на крайбрежието с тропическите гори на националният парк „Корковадо”.
Екскурзии и почивки Коста Рика
Специални оферти