Куба - Екскурзии и Почивки
„Кралицата на Антилите”, „Перлата на Карибско море”, „Островът на карибскта жизнерадост”, „Смесица на различни цветове на кожата”- това са само някои от многото названия на Куба, от които проличава възторгът, предизвикан от досега с природата и жителите й. Защото слънчевата страна на острова се разкрива в дългите с километри пясъчни плажове, с кристално бистрата вода, с цветната дъга на кораловите рифове, в многообразието от пейзажи, в чара на хората, в разкоша на колониалната архитектура или в ритмите на афрокубинската музика.
С изключение на мангровите блата, Куба е загубила първоначалната си растителност. Нейните заблатени гори и савани са отстъпили пред мащабното отглеждане на захарна тръстика и тютюн. В предколониално време горите са заемали около 60% от острова. Близка до естествената вечнозелена тропическа широколистна гора сега се среща само по наветрените страни на планините в югоизточната част. Правителството действително полага усилия чрез акции за злесяване да увеличи горския фонд на Куба. Типично кубинско растение е кралската палма, която присъства дори в националния герб. На територията на Куба се срещат 90 вида палми. Многообразието от около 7000 вида дървета и храсти, треви и орхидеи превръща Куба в остров с буйна зеленина. С изключение на птиците и насекомите фауната на острова не се отличава с голямо разнообразие на видове. Но все пак тя може да се похвали в изключително редки представители- само 63 мм. е голяма най- малката птичка в света- „пчелното колибри”, а „цели” 12 мм. е дълга кубинската жаба джудже. Заради оперението си в синьо, бяло и червено, които са цветовете на националния флаг, токороро се смята за националната птица на Куба. Пъстър е и подводният свят на кубинските коралови рифове. Наред с множеството защитени области, от 1963 година в Куба са създадени и девет национални парка. Под защитата на ЮНЕСКО са редица боисферни резервати- на запад Сиера дел Росарио и полуостров Гуанаакабибес, на изток Баконао и Кучияс дел Тоа на северния бряг на Югоизточна Куба.
Макар и на 50 км. източно от днешния град, селището Тринидад е построено през 1514 година от испанеца Диего Веласкес де Куейяр, първия губернатор на Куба. когато в близките реки се открива злато, селището се премества на сегашното си място. През 18 век градът преживява огромен подем. Цялата околност е превърната в поле за захарна тръстика. Равнината на река Агабама се превръща в Долината на захарните мелници. Захарните барони изграждат около площад „Пласа Майор” в Тринидад своите градски дворци, по- голямата част от които днес са превърнати в музеи. Занаятчийството и търговията в града процъфтяват. В края на 19 век тукашната рафинерия за захар вече не е конкурентноспособна и предприятията се оттеглят. Тринидад изпада в летаргия и по този начин запазва атмосферата на колониалната епоха. През 1988 година ЮНЕСКО обявява тази перла за част от световното културно наследство.
„Каса де ла Трова”, „Каса де Естудианте”, „Каса де Традисионес”- това са най- прочутите клубове, където почти ежедневно се изпълнява сон и салса. „Клаве де Сон”, „Перлас де Сон” или дори „Виеха Трова де Сантиагера” се наричат групите, които днес свирят не само за местните жители, но и за туристите. На улица „Ерида” понякога се провежда т.нар. Събота на румбата, обикновено между 21 и 23 часа. „Кубинският коктейл” от испанска, френска и африканска култура не се чувства никъде другаде толкова осезаемо, както в Сантяго де Куба, „люлката на революцията”. През 1898 година на разположения в сърцето на града Парке де Сеспедес, наречен така по името на бореца за свобода, Испания капитулира, също тук през 1959 година Фидел Кастро обявява победата на революцията. Най- хубавият изглед към града и към Карибското крайбрежие може да се види от крепостта Ел Моро, която е изградена през 16 век на „гърлото” на наподобяващия бутилка залив.
В югоизточната част на остров Хувентуд нивото на сушата спада с около 1000 м. Там в тропическите води се е развил изкючително разнообразен подводен свят. Водолазите могат да наблюдават над 100 вида риби, 40 различни корала, морски котки, бодлоперки и акули. Към това се прибавят останките от разбитите кораби, които в миналото са били потопени тук от пирати. Куба регистрира 75 защитени зони за птици. Триста вида прелетни птици могат да се видят тук през пролетта и есента, а 25 вида птици са ендемити,т.е. такива, които се срещат само в Куба.
Особено често посещавани области са полуостров Сапата, планинският масив Сиера дел Ескамбрай, националният парк „Александър фон Хумболт” и остров Коко в северната част на източното крайбрежие. За заинтересованите се предлагат т.нар. Bird watching пътувания- обиколки с цели да се видят интересни водни птици.
С изключение на мангровите блата, Куба е загубила първоначалната си растителност. Нейните заблатени гори и савани са отстъпили пред мащабното отглеждане на захарна тръстика и тютюн. В предколониално време горите са заемали около 60% от острова. Близка до естествената вечнозелена тропическа широколистна гора сега се среща само по наветрените страни на планините в югоизточната част. Правителството действително полага усилия чрез акции за злесяване да увеличи горския фонд на Куба. Типично кубинско растение е кралската палма, която присъства дори в националния герб. На територията на Куба се срещат 90 вида палми. Многообразието от около 7000 вида дървета и храсти, треви и орхидеи превръща Куба в остров с буйна зеленина. С изключение на птиците и насекомите фауната на острова не се отличава с голямо разнообразие на видове. Но все пак тя може да се похвали в изключително редки представители- само 63 мм. е голяма най- малката птичка в света- „пчелното колибри”, а „цели” 12 мм. е дълга кубинската жаба джудже. Заради оперението си в синьо, бяло и червено, които са цветовете на националния флаг, токороро се смята за националната птица на Куба. Пъстър е и подводният свят на кубинските коралови рифове. Наред с множеството защитени области, от 1963 година в Куба са създадени и девет национални парка. Под защитата на ЮНЕСКО са редица боисферни резервати- на запад Сиера дел Росарио и полуостров Гуанаакабибес, на изток Баконао и Кучияс дел Тоа на северния бряг на Югоизточна Куба.
Макар и на 50 км. източно от днешния град, селището Тринидад е построено през 1514 година от испанеца Диего Веласкес де Куейяр, първия губернатор на Куба. когато в близките реки се открива злато, селището се премества на сегашното си място. През 18 век градът преживява огромен подем. Цялата околност е превърната в поле за захарна тръстика. Равнината на река Агабама се превръща в Долината на захарните мелници. Захарните барони изграждат около площад „Пласа Майор” в Тринидад своите градски дворци, по- голямата част от които днес са превърнати в музеи. Занаятчийството и търговията в града процъфтяват. В края на 19 век тукашната рафинерия за захар вече не е конкурентноспособна и предприятията се оттеглят. Тринидад изпада в летаргия и по този начин запазва атмосферата на колониалната епоха. През 1988 година ЮНЕСКО обявява тази перла за част от световното културно наследство.
„Каса де ла Трова”, „Каса де Естудианте”, „Каса де Традисионес”- това са най- прочутите клубове, където почти ежедневно се изпълнява сон и салса. „Клаве де Сон”, „Перлас де Сон” или дори „Виеха Трова де Сантиагера” се наричат групите, които днес свирят не само за местните жители, но и за туристите. На улица „Ерида” понякога се провежда т.нар. Събота на румбата, обикновено между 21 и 23 часа. „Кубинският коктейл” от испанска, френска и африканска култура не се чувства никъде другаде толкова осезаемо, както в Сантяго де Куба, „люлката на революцията”. През 1898 година на разположения в сърцето на града Парке де Сеспедес, наречен така по името на бореца за свобода, Испания капитулира, също тук през 1959 година Фидел Кастро обявява победата на революцията. Най- хубавият изглед към града и към Карибското крайбрежие може да се види от крепостта Ел Моро, която е изградена през 16 век на „гърлото” на наподобяващия бутилка залив.
В югоизточната част на остров Хувентуд нивото на сушата спада с около 1000 м. Там в тропическите води се е развил изкючително разнообразен подводен свят. Водолазите могат да наблюдават над 100 вида риби, 40 различни корала, морски котки, бодлоперки и акули. Към това се прибавят останките от разбитите кораби, които в миналото са били потопени тук от пирати. Куба регистрира 75 защитени зони за птици. Триста вида прелетни птици могат да се видят тук през пролетта и есента, а 25 вида птици са ендемити,т.е. такива, които се срещат само в Куба.
Особено често посещавани области са полуостров Сапата, планинският масив Сиера дел Ескамбрай, националният парк „Александър фон Хумболт” и остров Коко в северната част на източното крайбрежие. За заинтересованите се предлагат т.нар. Bird watching пътувания- обиколки с цели да се видят интересни водни птици.
Екскурзии и почивки Куба
Специални оферти