Мианмар - Екскурзии и Почивки
Благодарение на своята многолика и недокосната досега от масовия туризъм природа, както и поради своята богата култура, история и обществени традиции Мианмар се смята за един от най- очарователните райони за пътешествия в Азия. Една от най- красивите и известни туристически дестинации в страната е прочутата пагода „Шведагон” в Рангун, други известни забележителности са обширните храмови комплекси на Паган, някогашният град на кралете Мандалай, старинният център на Пегу, а така също и намиращото се сред платото Шан езеро Инле с „плаващите градини”.
Към 12 век на територията на днешен Рангун (Янгун) се е намирало едно малко селище, наречено Дагон, чийто център е бил формиран от известната пагода „Шведагон” (Златната пагода), датираща от 6 век. Предколониалното селище се превръща в значим град едва в периода на британската колониална власт, която има нужда от достъп до пристанище. Разрушен през 1841 година от пожар, а след това през 1852 година и от британците по време на войната, през 1886 година Рангун е обявен за столица. Планиран на чертожната дъска с перпендикулярни улици, ориентирани в посока запад- изток и север- юг, градът е изграден от британците с функционалност и стил, съответстващи изцяло на тогавашните им представи за един модерен колониален град. Пагодата „Шведагон” превъзхожда всички останали забележителности в столицата Рангун и в същото време формира средището на будисткия живот в Мианмар. Великолепната златна ступа грее над целия град и е обградена от множество по- малки ступи, храмове, молитвени зали, павилиони и бенгалски фикуси. Пагодата „Шведагон” се посещава всекидневно от хиляди жители на Мианмар, които идват тук, за да поднесат своите почитания на Буда или да се отдадат на вътрешно съзерцание. „Суле” в центъра на града също се числи към значимите пагоди в столицата, тъй като притежава скъпоценна реликва- частица от косата на Буда.
Тук, както и в останалите пагоди, човек може да вникне в дълбоката връзка между будизма и всекидневния живот на бирманците. Освен това специално внимание заслужава и неповторимата в своите централни елементи и запазена колониална структура на град Рангун. Великолепната столица с множеството градини, паркове, езера и големи булеварди, а така също и запазеният до голяма степен в своята първоначална цялост Старинен град са едни от последните градски съоръжения в Югоизточна Азия, които не са обхванати от бурния подем на модернизацията. В последните години са обновени големите обществени представителни сгради и някои храмове и пазари.
С 25 кв.км. площ Паган (Баган) е най- обширният храмов комплекс, а същевременно и най- открояващият се историко- религиозен център на Мианмар. Градът е бил обграден от големи селскостопански площи, чието напояване обаче е струвало доста скъпо, тъй като тук не падали много валежи. След 11 век за период около 250 години Паган се превръща в столица на първата обща бирманска държава. Възходът до най- голямата по онова време будистка метрополия в света започва през 1057 година при крал Анавратха. По това време е началото на вълната от трескаво застрояване, последвана от заселване и разширяване на територията. В периода си на разцвет Паган обхваща обширни части от равнината на река Иравади с изключение на град Пегу. През 1287 година в страната навлизат монголски войски, които плячкосват и опожаряват наред, а през 1299 година вражеските крале от племето шан окончателно разгромяват бирманската държава. От периода на разцвет са запазени между 2200 и 5000 исторически, археологически и архитектурни паметника. В по- голямата си част сакралните постройки все още са запазени до наши дни, докато светските сгради и някои части от дворцовите съоръжения са разрушени. Между най- известните архитектурни произведения са пагодите „Анандна” и „Дхамаянгий”. Благодарение на здравия си строеж последната успява да преживее дори земетресението от 1975 година.
В средата на 19 век Мандалай е изграден като новата столица на държавата на крал Миндон Мин. Градът притежава големи дворцови и защитни съоръжения, разположени стъпаловидно по отношение на своя строеж и украса. Архитектурата е съобразена с принципите на тогавашните представи за космоса, а именно- с квадратна основа, централен храм и дворец, както и с разделящи водни ями. Целият град си заслужава да бъде видян, особено пазарът, множеството значими пагоди, хълмът Мандалай, както и руините на Амарапура, Сагаинг и Ава в околността.
Въпреки че със своето основаване през 825 година Пегу (Баго) се смята за едно от най- старите средища на Мианмар, паметниците, успели да надживеят войните и земетресенията в последвалия след това период, са изключително малко. Поради особеното им религиозно значение и архитектурно оформление за най- важни забележителности тук се смятат пагодите „Швемавдав”, „Махазеди” и Храмът на лежащия Буда- една от най- големите фигури на Буда. Значима е също така и построената през 15 век пагода „Кайкпун”, в която има четири големи изображения на седящия Буда, опрени гръб в гръб и отправили поглед в четирите посоки на света.
Сред платото Шан се намира езерото Инле, заобиколено от издигащи се на повече от 1500 м. височина планински вериги. Прекрасното разположение, приятният планински климат, традиционните „плаващи градини”, както и т.нар. гребци с крака са едни от основните атракции тук. На повърхността на езерото върху изплетени „острови” и рогозки е застлана пръст и след това те са закотвени към дъното на езерото. По този начин са възникнали „плаващите градини”, на които се отглеждат зеленчуци и цветя. Обитателите на селата тук живеят в наколни жилища по протежение на бреговите канали и се препитават от реколтите на именно тези „градини”, но също така и от риболов и занаятчийство.
Към 12 век на територията на днешен Рангун (Янгун) се е намирало едно малко селище, наречено Дагон, чийто център е бил формиран от известната пагода „Шведагон” (Златната пагода), датираща от 6 век. Предколониалното селище се превръща в значим град едва в периода на британската колониална власт, която има нужда от достъп до пристанище. Разрушен през 1841 година от пожар, а след това през 1852 година и от британците по време на войната, през 1886 година Рангун е обявен за столица. Планиран на чертожната дъска с перпендикулярни улици, ориентирани в посока запад- изток и север- юг, градът е изграден от британците с функционалност и стил, съответстващи изцяло на тогавашните им представи за един модерен колониален град. Пагодата „Шведагон” превъзхожда всички останали забележителности в столицата Рангун и в същото време формира средището на будисткия живот в Мианмар. Великолепната златна ступа грее над целия град и е обградена от множество по- малки ступи, храмове, молитвени зали, павилиони и бенгалски фикуси. Пагодата „Шведагон” се посещава всекидневно от хиляди жители на Мианмар, които идват тук, за да поднесат своите почитания на Буда или да се отдадат на вътрешно съзерцание. „Суле” в центъра на града също се числи към значимите пагоди в столицата, тъй като притежава скъпоценна реликва- частица от косата на Буда.
Тук, както и в останалите пагоди, човек може да вникне в дълбоката връзка между будизма и всекидневния живот на бирманците. Освен това специално внимание заслужава и неповторимата в своите централни елементи и запазена колониална структура на град Рангун. Великолепната столица с множеството градини, паркове, езера и големи булеварди, а така също и запазеният до голяма степен в своята първоначална цялост Старинен град са едни от последните градски съоръжения в Югоизточна Азия, които не са обхванати от бурния подем на модернизацията. В последните години са обновени големите обществени представителни сгради и някои храмове и пазари.
С 25 кв.км. площ Паган (Баган) е най- обширният храмов комплекс, а същевременно и най- открояващият се историко- религиозен център на Мианмар. Градът е бил обграден от големи селскостопански площи, чието напояване обаче е струвало доста скъпо, тъй като тук не падали много валежи. След 11 век за период около 250 години Паган се превръща в столица на първата обща бирманска държава. Възходът до най- голямата по онова време будистка метрополия в света започва през 1057 година при крал Анавратха. По това време е началото на вълната от трескаво застрояване, последвана от заселване и разширяване на територията. В периода си на разцвет Паган обхваща обширни части от равнината на река Иравади с изключение на град Пегу. През 1287 година в страната навлизат монголски войски, които плячкосват и опожаряват наред, а през 1299 година вражеските крале от племето шан окончателно разгромяват бирманската държава. От периода на разцвет са запазени между 2200 и 5000 исторически, археологически и архитектурни паметника. В по- голямата си част сакралните постройки все още са запазени до наши дни, докато светските сгради и някои части от дворцовите съоръжения са разрушени. Между най- известните архитектурни произведения са пагодите „Анандна” и „Дхамаянгий”. Благодарение на здравия си строеж последната успява да преживее дори земетресението от 1975 година.
В средата на 19 век Мандалай е изграден като новата столица на държавата на крал Миндон Мин. Градът притежава големи дворцови и защитни съоръжения, разположени стъпаловидно по отношение на своя строеж и украса. Архитектурата е съобразена с принципите на тогавашните представи за космоса, а именно- с квадратна основа, централен храм и дворец, както и с разделящи водни ями. Целият град си заслужава да бъде видян, особено пазарът, множеството значими пагоди, хълмът Мандалай, както и руините на Амарапура, Сагаинг и Ава в околността.
Въпреки че със своето основаване през 825 година Пегу (Баго) се смята за едно от най- старите средища на Мианмар, паметниците, успели да надживеят войните и земетресенията в последвалия след това период, са изключително малко. Поради особеното им религиозно значение и архитектурно оформление за най- важни забележителности тук се смятат пагодите „Швемавдав”, „Махазеди” и Храмът на лежащия Буда- една от най- големите фигури на Буда. Значима е също така и построената през 15 век пагода „Кайкпун”, в която има четири големи изображения на седящия Буда, опрени гръб в гръб и отправили поглед в четирите посоки на света.
Сред платото Шан се намира езерото Инле, заобиколено от издигащи се на повече от 1500 м. височина планински вериги. Прекрасното разположение, приятният планински климат, традиционните „плаващи градини”, както и т.нар. гребци с крака са едни от основните атракции тук. На повърхността на езерото върху изплетени „острови” и рогозки е застлана пръст и след това те са закотвени към дъното на езерото. По този начин са възникнали „плаващите градини”, на които се отглеждат зеленчуци и цветя. Обитателите на селата тук живеят в наколни жилища по протежение на бреговите канали и се препитават от реколтите на именно тези „градини”, но също така и от риболов и занаятчийство.
Екскурзии и почивки Мианмар
Специални оферти