остров Мавриций - Екскурзии и Почивки
Щом се заговори за Мавриций, както туристите, така и филателистите изпадат във възторг. Едните се размечтават за тюркоазеносините лагуни, а другите- за най- скъпата гравьорска грешка, свързана с отпечатването на пощенска марка- т.нар. син мавриций. През 1847 година гравьорът Джон Бърнард по погрешка издълбава в медната плочка надписа Post Office (пощенска служба) вместо Post Paid (платена такса). Грешка, за която колекционерите са готови да заплатят невероятна цена и която е направила острова известен.
Република Мавриций е част от групата Маскаренски острови и се намира на около 850 км. източно от Мадагаскар, в центъра на Индийския океан. Към държавата освен централния остров Мавриций спада и остров Родригес, намиращ се на около 500 км. на изток, рзположеният на север архипелаг Каргадос Карахос, както и остров Агалега.
Вследствие на вулканична дейност някогашното плато, намиращо се под морското равнище, се издига и образува днешните острови. Централното високо плато с причудливи планински хребети заема почти половината площ на острова. Между високопланинските области и богатото на заливи крайбрежие се простират плодородни равнини,върху които се отглежда предимно захарна трастика. Някога островът е бил обрасъл с дъждовни гори. След заселването му пищната зелена растителност постепенно отстъпва място на плантациите. Днешната фауна се състои предимно от видове, пренесени тук от заселниците. В Националния парк „Горж дьо ла Ривиер Ноар“ (Проломите на Черната Река) и днес могат да се видят представители на някогашната островна фауна- розов гълъб, папагал от Мавриций, керкенез от Мавриций, наричан още кестрел. Безуспешни обаче са останали опитите да бъдат открити следи от някогашния обитател на острова- легендарната птица додо. Тази доверчива нелетяща птица с големина на пуяк измира още през 17 век.
Днес додо може да бъде закупена навсякъде на острова под формата на сувенири. Целогодишно на Мавриций духа югоизточен пасат, чиито въздушни маси носят на източната част на острова до 4000 мм. валежи годишно, предимно в периода от декември до март. По това време островът често е сполетяван от тропически бури и маврициански урагани.
Необитаемият някога Мавриций днес е една от най- гъстонаселените страни в света. Жителите му са потомци за европейци, индийци и китайци, които някога са дошли на острова като заселници, роби или евтина работна ръка. Мнозинството са маврицианците с индийски произход, следвани от креолите- потомци на африкански роби, и европейци.
Отделните народностни групи са запазили и до днес своята култура, религия и език. С това Мавриций е пример за толерантно мултиетническо общество. Официален език е английският. Индийските наемни работници са донесли своя език на острова. Повече от половината население говори креолски. Религиозното разнообразие намира отражение и в изобилието от празници: Мавриций има дванадесет официални празници, както и многобройни религиозни празници и ритуали.
Португалският мореплавател Педро Маскаренас е първият европеец, който акостира на необитаемия остров, открит още през 10 век от арабски мореплаватели. През 1598 година холандците завземат Мавриций и наричат острова на своя наместник принц Мориц Насау Орански. Те изсичат тропическите гори, продават дървесината и правят първите насаждения от захарна тръстика. През 1715 година французите поемат властта на острова, който за няколко години превръщат в доходоносна колония. Движеща сила на този процес е губернаторът Бертран Франсоа Мае дьо Лабурдоне. Той прави Порт Луи столица и интензифицира отглеждането на захарна тръстика. Работата в плантациите се вършела от роби, докарани от колонизторите от Африканския континент. През 1810 година Мавриций е завзет от британците. Когато през 1835 година робството бива отмененено в цялата империя, захарните барони привличат на острова евтина рабтна ръка от Индия. През 1968 година Мавриций става независима държава, част от британската Общност на нациите.
Най- големият източник на приходи е захарната трастика,следвана от текстилната промишленост. Туризмът е секторът, който създава най- много работни места. Половината от острова, или 90% от обработваемата площ е заета от насаждения със захарната тръстика. Други култури, които виреят под тропическото слънце, са зеленчуци, чаят и тютюнът. През 1639 година холандците внасят захарната тръстика. Роби от Африка и Мадагаскар изравяли плодородната почва изпод слой вулканични скали. И днес по полетата могат да се видят купчини от натрошените скални отломки. За да стабилизира икономиката и да даде други насоки за развитие освен производството на захарна тръстика, през 1971 година правителството създава зона за свободна търговия и с това привлича чуждестранни инвеститори. Заради добре развитата инфраструктура и ниското ниво на заплащане на труда индустрията се развива с бързи темпове. Това е причината днес Мавриций да е на едно от първите места в Африка по БВП на глава от населението.
Под мотото „По- добре качество, отколкото количеството“ жителите на Мавриций развиват туризма така, че той да не нарушава хармонията с природата. Правителството е определило строги критерии за допустимата големина, височина и архитектура на хотелите. Почти няма сграда, която да се издига над върховете на дърветата.
Островът е опасан от плажна ивица, дълга повече от 160 км. Простиращите се до крайбрежието коралови градини с огромното разнообразие на различни видове риби са рай за гмуркачите. Кораловата ивица обгръща почти целия остров и държи настрана акулите и опасните течения. Многобройни туристически пътеки водят към високите планински части във вътрешността на страната, където водопади, дефилета и кратерни езера създават невероятни природни пейзажи.
Основна атракция на Порт Луи са пъстрите пазари с екзотични стоки и типичните култови места. Тук посетителите могат само за един ден да се запознаят с четирите световни религии- катедрали, джамии, индуистки храмове и пагоди се намират само на няколко преки една от друга.
Република Мавриций е част от групата Маскаренски острови и се намира на около 850 км. източно от Мадагаскар, в центъра на Индийския океан. Към държавата освен централния остров Мавриций спада и остров Родригес, намиращ се на около 500 км. на изток, рзположеният на север архипелаг Каргадос Карахос, както и остров Агалега.
Вследствие на вулканична дейност някогашното плато, намиращо се под морското равнище, се издига и образува днешните острови. Централното високо плато с причудливи планински хребети заема почти половината площ на острова. Между високопланинските области и богатото на заливи крайбрежие се простират плодородни равнини,върху които се отглежда предимно захарна трастика. Някога островът е бил обрасъл с дъждовни гори. След заселването му пищната зелена растителност постепенно отстъпва място на плантациите. Днешната фауна се състои предимно от видове, пренесени тук от заселниците. В Националния парк „Горж дьо ла Ривиер Ноар“ (Проломите на Черната Река) и днес могат да се видят представители на някогашната островна фауна- розов гълъб, папагал от Мавриций, керкенез от Мавриций, наричан още кестрел. Безуспешни обаче са останали опитите да бъдат открити следи от някогашния обитател на острова- легендарната птица додо. Тази доверчива нелетяща птица с големина на пуяк измира още през 17 век.
Днес додо може да бъде закупена навсякъде на острова под формата на сувенири. Целогодишно на Мавриций духа югоизточен пасат, чиито въздушни маси носят на източната част на острова до 4000 мм. валежи годишно, предимно в периода от декември до март. По това време островът често е сполетяван от тропически бури и маврициански урагани.
Необитаемият някога Мавриций днес е една от най- гъстонаселените страни в света. Жителите му са потомци за европейци, индийци и китайци, които някога са дошли на острова като заселници, роби или евтина работна ръка. Мнозинството са маврицианците с индийски произход, следвани от креолите- потомци на африкански роби, и европейци.
Отделните народностни групи са запазили и до днес своята култура, религия и език. С това Мавриций е пример за толерантно мултиетническо общество. Официален език е английският. Индийските наемни работници са донесли своя език на острова. Повече от половината население говори креолски. Религиозното разнообразие намира отражение и в изобилието от празници: Мавриций има дванадесет официални празници, както и многобройни религиозни празници и ритуали.
Португалският мореплавател Педро Маскаренас е първият европеец, който акостира на необитаемия остров, открит още през 10 век от арабски мореплаватели. През 1598 година холандците завземат Мавриций и наричат острова на своя наместник принц Мориц Насау Орански. Те изсичат тропическите гори, продават дървесината и правят първите насаждения от захарна тръстика. През 1715 година французите поемат властта на острова, който за няколко години превръщат в доходоносна колония. Движеща сила на този процес е губернаторът Бертран Франсоа Мае дьо Лабурдоне. Той прави Порт Луи столица и интензифицира отглеждането на захарна тръстика. Работата в плантациите се вършела от роби, докарани от колонизторите от Африканския континент. През 1810 година Мавриций е завзет от британците. Когато през 1835 година робството бива отмененено в цялата империя, захарните барони привличат на острова евтина рабтна ръка от Индия. През 1968 година Мавриций става независима държава, част от британската Общност на нациите.
Най- големият източник на приходи е захарната трастика,следвана от текстилната промишленост. Туризмът е секторът, който създава най- много работни места. Половината от острова, или 90% от обработваемата площ е заета от насаждения със захарната тръстика. Други култури, които виреят под тропическото слънце, са зеленчуци, чаят и тютюнът. През 1639 година холандците внасят захарната тръстика. Роби от Африка и Мадагаскар изравяли плодородната почва изпод слой вулканични скали. И днес по полетата могат да се видят купчини от натрошените скални отломки. За да стабилизира икономиката и да даде други насоки за развитие освен производството на захарна тръстика, през 1971 година правителството създава зона за свободна търговия и с това привлича чуждестранни инвеститори. Заради добре развитата инфраструктура и ниското ниво на заплащане на труда индустрията се развива с бързи темпове. Това е причината днес Мавриций да е на едно от първите места в Африка по БВП на глава от населението.
Под мотото „По- добре качество, отколкото количеството“ жителите на Мавриций развиват туризма така, че той да не нарушава хармонията с природата. Правителството е определило строги критерии за допустимата големина, височина и архитектура на хотелите. Почти няма сграда, която да се издига над върховете на дърветата.
Островът е опасан от плажна ивица, дълга повече от 160 км. Простиращите се до крайбрежието коралови градини с огромното разнообразие на различни видове риби са рай за гмуркачите. Кораловата ивица обгръща почти целия остров и държи настрана акулите и опасните течения. Многобройни туристически пътеки водят към високите планински части във вътрешността на страната, където водопади, дефилета и кратерни езера създават невероятни природни пейзажи.
Основна атракция на Порт Луи са пъстрите пазари с екзотични стоки и типичните култови места. Тук посетителите могат само за един ден да се запознаят с четирите световни религии- катедрали, джамии, индуистки храмове и пагоди се намират само на няколко преки една от друга.
Екскурзии и почивки остров Мавриций
Специални оферти