Франция - Екскурзии и Почивки
Франция е страната, „в която противоположностите се уравновесяват, постигат хармония и мярка“- така я описва романистът Ернст Робърт Куртнус. Доколко той има право, става ясно, ако се вникне в съдържанието на често срещания израз „типично френско“. Какво се има предвид- дали пейзажите, градовете, начинът на живот, кухнята, бистрото на ъгъла, багетата, виното, сиренето? Или хората, които могат безпогрешно да бъдат разпознати като французи? Нищо не може да бъде по- противоречиво от всички тези и много други отличителни белези на Франция. Често в своята история тя е разкъсвана от тези противоположности. Но величието и уникалността на Франция се състоят в способността й отново да ги обедини и да ги подчини на националната идея.
Франция може да се причисли към малкото страни, които оказват силно влияние върху изкуството на Европа, особено откакто нейните творчески постижения започват да се проявяват осезаемо в самостоятелни форми. Това първоначално засяга архитектурата и пластиката, но бързо обхваща всички области на изкуството и културата. Прави впечатление как във Франция изкуството и политиката вървят ръка за ръка. Франция без съмнение е нация на културата и самата тя се възприема като такава.
Франция е за завиждане заради гастрономията си, в която вината са най- почитани. Още от времето на франките виното има почти митично значение. Легендата разказва как при покръстването си Хлодвиг получава от епископ Ремигиус стомна, в която виното никога не свършва. Бургундският крал Гундобад още през 501 година издава „Лоа Гомбет“, закон в защита на качеството на виното, на който всички винари се позовават и до днес.
Сиренето също е марков знак за страната. Казват, че има 365 различни вида, така че цяла година всеки ден може да се пробва различно сирене. Може и да са дори повече, но не всички са известни. За някои райони сиренето е най- важният елемент за изграждане на престиж. Това се отнася преди всичко за Нормандия. Камамбер наистина се имитира по цял свят, но никъде не е толкова вкусно, както в родния си регион в Южна Нормандия. Също и „Ливарот“ или „Понт Левек“ се свързват с този район. „Рокфор“ пък идва от варовиковите плата на Централния масив, а „Бри“- от местност със същото име източно от Париж.
Франция е една от най- обичаните дестинации в Европа. Повече от 75 млн. чуждестранни туристи идват всяка година, много повече от жителите на страната. Причините са много- природна красота, отлична кухня, разнообразни забележителности.
Яденето и пиенето са с важно обществено значение във Франция. Ненапразно кухнята и вината на страната имат отличен международен престиж и са ясен израз на френския начин на живот. Никоя друга страна не разполага с толкова много международно признати готвачи. За французите консумирането на ястието е нещо повече от поемане на храна- възприема се като събитие. Във френската кухня се различават четири категории- известната „висока кухня“, която е доведена до съвършенство във френските първокласни ресторанти, „гражданска традиционна кухня“, „регионална кухня“, както и „импровизирана кухня“, която се сервира в малките, най- често семейни бистра и ресторанти. Особено впечатляващи са регионалните различия. Казват, че във Франция има 365 различни вида сирена, а само в южната част рибата може да се приготви по 500 начина. Гастрономическата разделителна линия в страната е маслено- зехтинената: на север се готви предимно с масло, а на юг- със зехтин. Неделима част от всяко френско ядене е багетата. Френска класика са зеленчуковата торта „Киш“, ястието от боб и месо „Касоле“, рибената супа „Булабез“ и провансалското зеленчуково ястие „Рататуй“.
Франция може да се причисли към малкото страни, които оказват силно влияние върху изкуството на Европа, особено откакто нейните творчески постижения започват да се проявяват осезаемо в самостоятелни форми. Това първоначално засяга архитектурата и пластиката, но бързо обхваща всички области на изкуството и културата. Прави впечатление как във Франция изкуството и политиката вървят ръка за ръка. Франция без съмнение е нация на културата и самата тя се възприема като такава.
Франция е за завиждане заради гастрономията си, в която вината са най- почитани. Още от времето на франките виното има почти митично значение. Легендата разказва как при покръстването си Хлодвиг получава от епископ Ремигиус стомна, в която виното никога не свършва. Бургундският крал Гундобад още през 501 година издава „Лоа Гомбет“, закон в защита на качеството на виното, на който всички винари се позовават и до днес.
Сиренето също е марков знак за страната. Казват, че има 365 различни вида, така че цяла година всеки ден може да се пробва различно сирене. Може и да са дори повече, но не всички са известни. За някои райони сиренето е най- важният елемент за изграждане на престиж. Това се отнася преди всичко за Нормандия. Камамбер наистина се имитира по цял свят, но никъде не е толкова вкусно, както в родния си регион в Южна Нормандия. Също и „Ливарот“ или „Понт Левек“ се свързват с този район. „Рокфор“ пък идва от варовиковите плата на Централния масив, а „Бри“- от местност със същото име източно от Париж.
Франция е една от най- обичаните дестинации в Европа. Повече от 75 млн. чуждестранни туристи идват всяка година, много повече от жителите на страната. Причините са много- природна красота, отлична кухня, разнообразни забележителности.
Яденето и пиенето са с важно обществено значение във Франция. Ненапразно кухнята и вината на страната имат отличен международен престиж и са ясен израз на френския начин на живот. Никоя друга страна не разполага с толкова много международно признати готвачи. За французите консумирането на ястието е нещо повече от поемане на храна- възприема се като събитие. Във френската кухня се различават четири категории- известната „висока кухня“, която е доведена до съвършенство във френските първокласни ресторанти, „гражданска традиционна кухня“, „регионална кухня“, както и „импровизирана кухня“, която се сервира в малките, най- често семейни бистра и ресторанти. Особено впечатляващи са регионалните различия. Казват, че във Франция има 365 различни вида сирена, а само в южната част рибата може да се приготви по 500 начина. Гастрономическата разделителна линия в страната е маслено- зехтинената: на север се готви предимно с масло, а на юг- със зехтин. Неделима част от всяко френско ядене е багетата. Френска класика са зеленчуковата торта „Киш“, ястието от боб и месо „Касоле“, рибената супа „Булабез“ и провансалското зеленчуково ястие „Рататуй“.
Екскурзии и почивки Франция
Специални оферти